След Съединението стигнахме и до Независимостта. Хубав ден за празнуване

 След Съединението стигнахме и до Независимостта. Хубав ден за празнуване и осмисляне на това, което се случило тогава, само че става и през днешния ден по нашите географски ширини. Разсъжденията обаче от ден на ден остават приоритет за намаляващите патриоти и тези, които професионално и с носталгия се ровят в историята, пък и наложително за призваните да изпъчат гърди на формалния парад. Мнозина българи просто възприемат 22-ия ден на септември като мотив за тридневен отдих, а тези с по-големи благоприятни условия не пропущат да драснат към плажовете на прилежаща Гърция, с цел да възродят спомените си от приключилата скоро отмора през плодородното лято по същите места.
Трудно ми е да проследя всяка бримка по въжето, обхванало в мъртва хватка елементарния българин. Толкова доста са неблагополучията в неговия живот, че даже възприема еврочленството ни като прелестен спомен от близкото минало, съпроводен през днешния ден с изпарени очаквания за по-добра битност и правдивост. Клетият сънародник даже не проумява по какъв начин изредилите му се да го ръководят го изоставиха с най-ниските пенсии и заплати в Европа, и освен. Как стана по този начин, че прилежащи страни като Македония и Сърбия, с стеснен запас и надалеч по-сериозни проблеми, обезпечават повече средства за своите жители? Да не приказваме за отдалечаващата се от нас Румъния и за някогашните членки на Източния блок. Та къде е персоналната ни самостоятелност през днешния ден в изискванията на повсеместна мизерия? Може ли въобще унизеният и бедният да бъде свободен?
Противниците на сходни разсъждения ще запеят приспивната ария за автомагистрали, пречиствателни станции, сполучлив туристически сезон, капиталова интензивност, удобна бизнес среда, постъпление от битка с контрабандата и предстоящ съвсем 4-процентов растеж през т.г. Дори ще се въздигнем в личните си очи като самобитна трансмисия сред европейския клуб на богатите от Европейски Съюз (за някои от тях) и страните, подсмърчащи с вяра на прага на съюза от  Югоизточна Европа. Всичко това, отвън хвалебствията и подозренията, бихме възприели обикновено. Но в случай че и елементарният български жител усети действително, и най-много по джоба си, този сериозен " напредък " във вътрешната ни и външна политика. А това не се случва към този момент над четвърт век, което обезвери нашенеца и го трансформира в подвластен даже от безконечните си подозрения, че нещо в отечеството може и да тръгне към по-добро.
Нека неканени надникнем и в друга част от вилнеещите мисли на българина, които ускоряват чувството му за взаимозависимост и несвобода. Ако не участник като жертва, то той е съпричастен посредством медиите на нещастието в нашата реалност. Минава ли ден без принуждение над самотни пенсионери от безнаказани роми, без измами, без убийства от лакомия и самоубийства от обезсърчение, без експанзия в учебните заведения и откровени тъпотии в просветителната система. Тази, последната, обезбългарява методично подрастващите и приготвя огромна част от тях за трайна емиграция, с цел да се освободи повече място за рицаря на тоягата от Садово, който млати по главата учителя си по британски. Да не приказваме, че се чуват гласове общопрактикуващите лекари да получават такса за обзор и от децата. До тях ли опряхме, с цел да запълним изчезналите ви средства? При този демографски срив...
Преди честването на нашата самостоятелност в Европа означиха Деня без жертви на пътя. Посланията от общоконтиненталната самодейност са потребни, изключително за самоизтребващите се източни европейци. По пътя на криворазбраната народна власт обаче като страна катастрофирахме тежко с нахлуване в насрещното платно. Нахакахме се крепко и се класирахме на върха на опашката в Евросъюза. И по какъв начин другояче, когато за интервала след 1989-а доста разрушавам, коленичим покорно пред решенията на скъпоплатени еврочиновници, загърбваме чест и национално достолепие единствено и единствено да не разсърдим някого и той да не ни уточни с пръст като недисциплинирани членки на европейското семейство. Друг е въпросът, че в тази пъстра фамилия сме като доведеното дете, на което дават малко, само че го и принуждават да брани общата къща от нашественици. На всичко от горната страна му заповядват кого да обича и кого да ненавижда, тъй като последният бил рисков за неговата сигурност. Има ли значение въобще дали одрипавелият хлапак изповядва една религия със своя наклеветен съветски застрашител, дали исторически и родово е обвързван с него? Пък и си спомня, че два пъти тъкмо той е воювал и донесъл свободата му.
Това си мисля в другояче хубавия Ден на Независимостта, който българите като патриоти почитат, само че фрапантно доста от тях са в плен на обръчите на разнообразни зависимости. Тези кръгове се въртят непрекъснато като в цирк върху другояче неподозирано жилавата снага на Отечеството, което прави операцията пред защитата аудитория и от време на време получава овации, прикрило лицето си от позор.